ИЗЛОЖБА “АХАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ”

Находищата на ахати от България са едни от приоритетните обекти за научноизследователската дейност на НМ „Земята и хората” през последните години. В настоящата експозиция са подредени 5 витрини, обособени в самостоятелна зала на I  етаж на музея. Представени са основно ахати от Източните Родопи: от района на Крумовград, Кърджали, Момчилград и Маджарово. Самостоятелна витрина е отделена за специфичните ахати от седиментните скали в СИ България (Шуменско плато). Изложена е само част от цялостните сбирки от отделните находища, останалите образци са във фондовете на музея.

Витрина Е 161 е посветена на ахатите от находище Студен кладенец и находище Рабово, Крумовградско. Това са известни и богати находища на ахати в геоди и жили в базични и среднобазични вулкански скали. Изложени са образци от концентрично-зонални и оникс-ахати; от мъхови ахати; от такива с включения от папиршпат и псевдосталактити. Образците са главно собствен сбор на геолога на музея Алекси Секиранов.

1Витрина Е 162 представя ахатите от района на Шуменското плато. Ахатите в района на Шуменското плато са редки природни образувания и възможностите за тяхното намиране са силно ограничени. Досега са установени в пет изолирани едно от друго разкрития. Те са привързани към горнокредни седиментни скали със сантонска възраст - Шуменската свита. Скалите намиращи се над Шуменската свита в геоложкия разрез са карбонатни и са силно окарстени. Ахатите са по-късни образувания от вместващите скали и се намират предимно в склоновите насипи на платото, като асоциират с късове от кремъчни конкреции.

Ахатовите секреции представляват овални до изометрични образувания с размери между от 20 до 50 см. Те имат контрастно изразен рисунък, изразяващ се в редуване на зони от различно оцветен халцедон (светло сив, сив, бял, кафяв, червен, черен) и безцветен кварц. Характерно за ахатите от района на Шуменското плато е присъствието на моганит в халцедона, достигащо до 42 тегл.%

shumen shumen-2

Във витрина Е 163 „греят” ахатите от находище Жълтурче от района на Маджарово. Представляват оникс-ахати в трахириолити с ярко жълто оцветяване от фино дисперсен гьотит в повърхностния слой. Също в трахириолити са ахатите от района на Средна Арда, отличаващи се често с контрастно оцветяване в червено и черно. Багрите на родопски китеник са събрали в себе си жилните ахати от района на Вишеград край гр. Кърджали. Освен научна, също историческа и сантиментална стойност имат образците от колекцията на Михаил Малеев, събирани преди повече от 50 години от различни точки в околностите на Кърджали и Момчилград: Гледка, Сютлийка, Могилата, Стрелбище, Широко поле, Костино, Подкова.11

Витрина Е 164 е с ахати от новооткрити от Алекси Секиранов точки в базичните вулканити от района на Крумовград: Тихата долина, Извора и Зелени рид. Тук са интересни и т.нар. „сагенитови” ахати от района на с. Нановица с характерните за тях опал-халцедонови псевдоморфози по включения от иглести карбонати. Със собствен облик са и оникс-ахатите от района на Голобрадово, вместващи скали на които са кисели вулканити - трахириолити и перлити.10Във витрина Е 165 са представени минерални находки от района на махалите Златолист и Бараци, Крумовградско. Това е благодатен за ахати и асоцииращи с тях зеолити район. Вместващи скали са миндални андезитобазалти и среднобазични туфи. Подбрани са образци от богата колекция, събирана в резултат на дългогодишни командировки. Представени са геоди с крустификационен, ониксов и мъхов тип ахати. Характерни са също ахатите с т.нар. дънен яспис. Експонирани са едни от най-хубавите в момента колекционни зеолити в България: аналцим, хейландит, морденит, хабазит (факолит). Оттук е втората за България находка на редкия бариев зеолит хармотом. Същевременно се намират хармотомови образци от световна класа – с размери на отделни двойници над 2 см. Кристалите на аналцима достигат до 5-6 см големина.