ИСТОРИЯ НА СГРАДАТА НА НМ “ЗЕМЯТА И ХОРАТА”

Националният музей „Земята и хората“ е разположен в уникална по своята архитектура сграда в центъра на София, построена в края на XIX век като част от комплекса „Софийски Арсенал”. Сградата е една от първите построени в страната с монолитна стоманобетонна конструкция с противо-земетръсни шайби.

Първите сведения за комплекса се отнасят към 1882 г., когато Софийският артилерийски склад се преименува на Софийска оръжейна работилница. През 1899 г. с указ на княз Фердинанд комплексът става Софийски артилерийски арсенал.

Три сгради от комплекса са съхранени до днес. Сега в тях се помещават Националният музей „Земята и хората“, Музеят за съвременно изкуство и Мемориалът „Гарнизонно стрелбище”.

В Арсенала повече от 30 години са изработвани боеприпаси (маркирани с монограм СА-Софийски Арсенал и лъвче), извършван е ремонт на различни видове оръжия.

През 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък. В стария Арсенал остават да функционират само спомагателни производства. По това време сградата, в която понастоящем се помещава музея „Земята и хората“ е била "Голямата коларска работилница" на Арсенала.

През 30-те години на XX в. Арсеналският комплекс се предоставя на Школата за запасни офицери (ШЗО), която до тогава се е намирала в Княжево. В сградата на настоящия Музей за съвременно изкуство е бил щабът. „Малкият Арсенал“ е бил столовата,  Мемориалът “Гарнизонно стрелбище” е учебното стрелбище, а в сградата на настоящия Национален музей „Земята и хората” се помещава гимнастически салон на Школата.

Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. тук е преместена Държавната печатница. Обособени са производствени цехове – наборен, висок черен печат, висок цветен печат, дълбок печат и брошуро-подвързвачен. В този си вид сградата функционира до 1975 г., когато печатницата е преместена в новопостроено здание.

С Разпореждане № 50 от 30.12.1985 г. на Бюрото на МС от 01.01.1986 г. се създава Националният музей "Земята и хората" (НМЗХ) със задача да издирва, събира, съхранява и излага минерали и производни от тях материали. За нуждите на НМЗХ за безвъзмездно ползване се предоставя сградата на бившата Държавна печатница „Георги Димитров” на тогавашния бул. „Г. Трайков” (сега „Черни връх”).

Сградата е реставрирана, обявена за паметник на културата и адаптирана за нуждите на НМ "Земята и хората". Автор на проекта за реконструкция на сградата е арх. Христо Ганчев. Интериорът е проект на художника Иван Радев, а фреските в залата са на художника Теофан Сокеров.

След продължилата 18 месеца реконструкция, музеят е официално открит за посещения на 19 юни 1987 г.