ДАРИТЕЛИ

Дарителството в България има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като обществено явление то е уникално с универсални черти и същност, и се обуславя от историческите обстоятелства на своето време. Националният музей  “Земята и хора” е създаден през 1986 година благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми чрез Националния дарителски фонд “13 Века България”. Броят на дарителите на музея към 2020 година нараства на 1009 български и чуждестранни дарители, институции и фирми.

През 1985 год. Илия Делев, единственият търсач и колекционер на гигантски кристали в света подарява 53 гигантски кварцови кристали на ДОО “Фонд 13 века България” с условието: „тази уникална колекция да бъде завинаги неделима и експонирана в моята родина на подходящо място, отговарящо на нейната научна и културна стойност.”

Комитетът за култура (Министерство на културата) начело с Георги Йорданов полага усилия за спасяването на предвидените за разрушение сгради на военния Арсенал в София и превръщането им в музей, който да приюти дарението на Илия Делев.

Към гигантските кристали на Илия Делев се добавят бързо даренията на десетки български учени, колекционери, интелектуалци, минно-добивни предприятия и организации. В музея “Земята и хората” постъпват колекцията от редки минерали на доц. Михаил Малеев; научните колекции на проф. Богдан Богданов, Леонид Ратиев, проф. Ангел Кунов, проф. Иван Начев и други; Колекцията от хромитови руди от наши и чужди находища на проф. Мария Желязкова; Колекциите от български и чужди минерали на Александър Диков, Никола Зидаров, Димитър Ноков, Антон Иванов, Димитър Сокеров; Сбирката от монокристали от Институт по минералогия и кристалография - БАН; Дарения от бившите ДФ “Горубсо”, ДФ “Кремиковци” и престижните фирми Premier Diamond Со. Belgium, English China Clay, Boliden, Sweden и много други. Илия Делев прави още две дарения, включващи гигантски кварцови кристали, аметистови геоди, скъпоценни камъни (изумруд, топаз, турмалин, ахати).

СПИСЪК С ДАРИТЕЛИ


19 юни 2023 г. - Ден на Дарителя в Национален музей
„Земята и хората“

Броят на дарителите на минерални образци за последната една година е 58, а от създаването на музея до сега - 1095.
Броят на новите минерални видове, които музеят добави в дългия си списък, е шест. Някои от тях са купени специално за музея, други – установени от нас в дарени образци и трети – изследвани от нас в образци от собствен сбор.
Във временна експозиция „Нови постъпления“ от последната една година са експонирани най-интересните образци. Сред тях са:
• друза от игловиден (полисинтетни срастъци) халкопирит от нах. „Дружба“ в гр. Лъки – дарение от проф. Ангел Кунов
• планерит от нах. „Чала“ – един от новите минерални видове за музея, дарение от Георги Георгиев
• редките минерали: халотрихит и цинкокопиапит от нах. „Маджарово“, дарени от Ивайло Добрев и Румяна Величкова
• ценно дарение от Николай Господинов на нови за България арсен и антимон съдържащи минерални видове и разновидности от рудопроявление „Марешница“
• рубин в мрамор от с. Мишевско, дарен от Димитър Петров и Димитър Горанко
• розов шпинел от Пирин, дарен от Венцислав Янев
• арсенохаучекорнит от Камсдорф, Германия и гудмундит от Уранова мина № 19, Р Чехия, дарени от Гергана и Иван Митеви
Списъкът с даренията е много дълъг. Находищата са от цял свят: Норвегия, Германия, Индонезия, Чехия, Турция, Албания, САЩ, Боливия, Сърбия, Чили, Русия, Косово, Мароко, Бразилия, Аржентина, Китай, Тунис.

Монокристал султанит (диаспор) с високо ювелирно качество от Турция, дарение от Орлин Митев

Някои от новите минерали се виждат единствено под лупа - люнебургит, нах. „Бела стена“, Сърбия, собствен сбор НМЗХ

Рубин в мрамор от с. Мишевско, Джебел, дарение от Димитър Петров и Димитър Горанко

Уникален образец от сталактит с център от сулфиди от Тунис, дарение от доц. Славчо Мънков

Усмихнати млади дарители


Преди 35 години, на 19 юни НМ „Земята и хората“ отваря врати за посетители. Година преди това, Министерският съвет издава Указ за създаването на музея, предоставена е една от сградите на военния Арсенал. Извършена е реставрация, проектанти и художнници адаптират 70-годишната промишлена сграда за музей, над 150 дарителя се отзовават и предоставят минерални образци в празните зали и витрини.
Ежегодно на 19 юни честваме Деня на Дарителя. Подготвя се временна експозиция „Нови постъпления“, в която се представят най-добрите образци от дарения и теренни сборове, обогатили фондовете на музея през последната година. На дарителите се връчват свидетелства за дарение – жест на благодарност към тези, които обикалят страната ни и света с мисълта за музейната съкровищница.
В няколко поредни публикации ще ви представим част от даренията. Ще започнем с новите минерални видове, които музеят получи и, разбира се, дарителите.

През изминалата година раздел „Минерали на България“ получи 223 бр. образци,  дарени от дългогодишни приятели на музея и от нови дарители. Голямо дарение направи Главболгарстрой АД – кристални друзи от Маданския руден район. Рядка разновидност от ванадий и хромсъдържащ мусковит от кариера „Огняново“ постъпи като собствен сбор на НМЗХ. Впечатляващи са дарените образци от нашия бивш кръжочник Злати Златев – силицизирани дървета от нови точки за музея – от района на Родопите, Сакар и Странджа и ахат с благороден опал от Изт. Родопи. Фейсбук приятели и нови дарители на музея обогатиха колекциите с орфееви ахати от Вишеград, пироморфит, церусит и кварц – скептри с хематитови кори от Маджарово, рубин сред мрамор от района на Мишевско, гигантски образци от розов кварц, турмалин и епидот от района на Плана, прекрасни ахати и ясписи от района на Източни Родопи.

Във витрината, представяща новите постъпления в раздел „Минерални ресурси на България“ са показани руди от златорудни находища в Източните Родопи: „Розино“, „Седефче“ и „Чала“. И още: оловно-цинкова руда от участък „Бучовица“ на рудник „Крушев дол“ и образци от български находища, които вече не се експлоатират: генетичен образец от рудовместващите скали на „Кремиковци“,  азурит от медно-рудното „Цар Асен“, стибнит от Рибново, оловно-цинкова руда от „Еньовче“ и от района на Руенското рудно поле.

Благодарност към дарителите: Даниел Маринов - изпълнителен директор на „Тинтява Експлорейшън“ АД, Димитър Лазаров - член на Съвета на директорите на „ГОРУБСО-Кърджали“ АД и доц. Славчо Мънков.

Златоносен полимиктен брекчоконгломерат, находище „Розино“

Брекчирани от кварц (аметист) орудени скали. Негативни форми на барит, находище „Чала“

Кварц-сфалерит-галенитова минерализация в зелени шисти, находище „Нивите“, Руенско рудно поле

Азурит от находище „Цар Асен“


Първото нещо, което човек вижда във витрината с новите постъпления на раздел „Минерали на Земята“ е един голям образец, наподобяващ пещера, в която драпериите и сталактитите са от малахит. Образецът е високо естетичен и произхожда от рудниците на Африканския меден пояс в Заир.

Новите минерални видове – вардит от северната част на Юкон, Канада и калий–флуоррихтерит от подножието на вулканския комплекс Сома-Везувий в Италия, са дарение от Гергана и Иван Митеви, специално купени от тях за попълване фондовете на нашия музей. И още: образци, дарени от Маркус Войгт: гадолинит – (Y) и вьолерит от Норвегия, и фериерит–Mg от Италия, итрий-съдържащият флуорит от Китай - дарение от Иван Бойчев, дарения на Петър Малинов: розов тулит от типовото му находище „Сауланд“ в Норвегия, цветните ахати от Чихуахуа, Мексико и редкият яспис „камбаба“, наричан още „крокодилов яспис“.

Ахат, Чихуахуа, Мексико и Яспис „камбаба“ - метаморфозиран риолит, изграден от кварц, фелдшпат, егирин и амфибол с очна текстура, остров Мадагаскар

Фериерит – Mg радиално лъчести оранжево-кафяви сферолити с размер до 1 cm, Монастир, Сардиния, Италия

Вьолерит, флуорит, магнетит, биотит, Лангесундфиорд, Норвегия

Малахит, Заир


В раздел „Минерални ресурси на Земята“ постъпиха образци, дарени на музея от български геолози, работили по света за наши и чуждестранни минни компании. Образците са от световнно известни находища в цял свят: „Брънсуик“ № 12 в Канада; най-големият в Южна Америка рудник за злато „Янакоча“, Перу; ,,Сантандер“ в Перу; ,,Рош Пина“ в Намибия; ,,Палабора“ в Република ЮАР; „Ефемчукуру“ в Турция; „Саса“ в Р. Северна Македония. И още: образец желязна руда от рудопроявление, простиращо се на стотици километри в Нубийската пустиня в Судан. Даренията са от:  проф. д-р Филип Мачев, доц. Славчо Мънков и Даниел Маринов.

Едрокристален магнезит от находище Сунк близо до гр. Трибен, Австрия и аметист от отдавна известно на колекционерите находище в Европа - планината Ерцгебирге в Саксония, Германия, дарени от Маркус Войгт.

Злато-съдържаща хидротермална брекча с родонит, кварц, пирит, сфалерит, галенит от находище „Ефемчукуру“, гр. Газиемир, област Измир, Турция


Новите постъпления в колекция „Скъпоценни и декоративни камъни“ завършват с няколко фасетирани камъка - екзотичният скъпоценен епидот, дарение от Красимир Добрев и многоцветната колекция от фасетирани сфалерити, дарение от Иван Пожаревски. Сфалеритите, по принцип, са най-разпространената цинкова руда, но изключително рядко се срещат прозрачни кристали, годни са фасетиране. Едно от малкото такива находища по света е „Шумачевски дол“ в Златоград. Единици са майсторите по света, които могат да направят от тази много красива, но и много трудна за фасетиране суровина, скъпоценен камък.

Епидот (фасетиран), дарение Красимир Добрев


В експозицията с новите постъпления на раздел „Материали“ са показани монокристали оловен молибдат и такъв с добавен неодим. Израснали са от българска суровина в лаборатория в нашата страна. Експониран е и внушителен по размери синтетичен монокристал рубин с тегло 1.700 кг. Дарени са от доц. Михаил Малеев.

Експонирани са мостри метали и сплави с висока чистота, произведени от КЦМ АД – гр. Пловдив. Дарение от „Аурубис България“, гр. Пирдоп включва катодна мед с чистота 99.99 %, известна на лондонската метална борса, като марка „Пирдоп“ и металургични шлаки, които след преработка се влагат в производството на строителни материали. Шлаката от проблем и отпадък се превръща в суровина. Това е илюстрация на политиката на фирмата за опазване на околната среда и насочване към безотпадно производство.

Юбилеен медал от катодна мед (чистота 99,99 %), произведен и сертифициран от Монетния двор, дарение от „Аурубис България“

Металургична шлака със състав: фаялит, магнетит от „Аурубис България“

Метали и сплави от КЦМ АД – гр. Пловдив

Монокристали, дарение от доц. Михаил Малеев


В експозиционното пространство с новите постъпления в музея сме подготвили витрина, включваща част от даренията на инициатора за създаването на НМ „Земята и хората“ и негов първи директор – доц. Михаил Малеев.

В нея са отделени исторически образци, свързани с имената на световноизвестни учени: авторският образец на А.Н. Лабунцов, в който за пръв път е описан ферсманит; изключително красиви „усукани“ кристали кварц –оригинали на Г.Г. Лемлейн, описал ги за първи път; редки минерали от В.И. Степанов от находище „Кьостер“ – кьостерит, монтебразит и гагаринит от нах. „Катугин“ и др.

Втората част от витрината е озаглавена „Любими находки“: апатит от находище „Слюдянка“, папиршпат и хизингерит от района на Далнегорск, брусит от находище „Актоврак“ в Централен Сибир, магнетитови сферолити от Дашкесан, Азербайджан, два прекрасни образеца от България – арагонит и хънтит от „Михалково“.

доц. М. Малеев и арх. Христо Ганчев пред витрина „Колекция Михаил Малеев“


На 18 май 2021 г. НМ „Земята и хората“ получи 2 дарения от Института по минералогия и кристалография към БАН. Те са разработки на двама млади учени: д-р инж. Александър Николов и д-р Борислав Живков Барбов – главни асистенти в института.

Първото е в областта на геополимерите - група неорганични строителни материали със строеж, наподобяващ природните скалообразуващи минерали. Дарението включва мостри от олекотен геополимер на базата на летяща пепел от ТЕЦ Марица AES, гр. Гълъбово и геополимери, направени от отпадъчна шлака от завод Аурубис в гр. Пирдоп.

Второто дарение е в областта на една уникална група минерали, каквито са зеолитите. Музеят вече притежава мостри от седем синтетични зеолита, получени от въглищни пепели и пепел от оризови люспи.

И двете дарения са с изключително широко практическо приложение в много области и са принос на българските учени в развитието на екологичните технологии. Ще могат да се видят в НМ „Земята и хората“ след 19 юни като нови постъпления от сезон 2020/2021 г.