Официално отбелязване на 22 април като ДЕН НА ЗЕМЯТА става за пръв път през 1990 г., когато инициативен комитет под председателството на Денис Хейс (САЩ) започва активна акция за защита на природата. Още същата година Денят на Земята се чества от повече от 200 милиона хора в 141 страни. Национални служби за координиране на проявите, посветени на този ден, са създадени в САЩ, Канада, Япония, Франция, Китай, Русия, Швеция и много други страни.

По традиция от тогава на 22 април стотици милиони хора от десетки страни от всички континенти се обединяват в името на една обща цел - търсене на дългосрочни и трайни решения за излизане от задълбочаващата се криза в състоянието на околната среда и кризата в човешките взаимоотношения.

Денят на Земята през 1992 г. премина под знака на Конференцията на ООН в Рио де Жанейро за околна­та среда и развитие. На 15 април 2009 г. Генералната асамблея на Организацията на обединените нации постанови 22 април да бъде честван като МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МАЙКАТА ЗЕМЯ.

За изминалите години Денят на Майката Земята – 22 април се превърна в най-големия нерелигиозен празник в света, отбелязван от над поло­вин милиард души. Република България бе между първите страни в света, които още през 1990 г. се присъединиха към отбе­лязва­нето на 22 април с различни иници­ативи. Разпро­стра­нен бе призив за отбелязване Деня на Земята към различ­ни държавни институции, обществени движения, Българската православ­на църква, фондации, масмедии, отделни личности - учени, политици, хо­ра на изкуството, подрастващото поколение.

Една от най-големите инициативи бе събирането на подписи на де­ца за „Пълномощието за Живот на Земята”. Събрани бяха над 30 000 под­писа на български деца от цялата страна. Те бяха предадени на българ­ската делегация, която ги връчи на Конференцията на ООН „За околна среда и развитие”, състояла се през 1992 г. в Рио де Жанейро.

От 1993 г. НМ "Земята и хората" отбелязва инициативата с редица станали вече традиционни международни  изяви.

  МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС “МУЗИКАТА  И  ЗЕМЯТА”

Най-голямата изява в рамките на Дни на Земята е Международният конкурс за инструменталисти и композитори "Музиката и Земята", чиято цел е да импулсира младите творци за създаване и изпълнение на музикални произведения, посветени на Земята и нейното оцеляване. По този начин чрез средствата на изкуството да се съдейства за формиране на ново нравствено отношение към Природата и изграждане на съвременна хуманистична ценностна система.

 Патрон на конкурса е Министърът  на околната среда и водите на Република България, който връчва голямата награда - скулптура, визуализираща идеята - духовността ще спаси планетата. Представлява статуя на ангел, носещ на крилете си наранената ни планета и три струни, из­виращи от неговото тяло.

В ежегодните издания на конкурса от 1993 до сега са участвали над 2500 млади музиканти от 32 страни: България, Япония, Русия, Беларус, Украйна, Норвегия, Чехия, Швейцария, Дания, Финландия, Тайван, Турция, Франция, Италия, Гърция, Косово, Македония, Азърбайджан, Германия, Корея, САЩ, Украйна, Кипър, Холандия, Бразилия, Словакия и др.

 Участниците в конкурса са разделени на три секции: солисти, композитори и камерни ансамбли. Според регламента солистите се представят с по две произведения – 1. Виртуозен кон­цертен етюд или кратка виртуозна пиеса, 2. Пиеса, свър­зана с тематиката за Земята и Приро­дата.

Членове  на  журито  са били  65 изтъкнати артисти - професори от цял свят: пианисти, цигулари, флейтисти, диригенти, композитори и др.

Паралелно с конкурса се изнасят майсторски класове и лекции на членове на журито, както и техни концерти. В рамките на конкурса се провеждат и паралелни конкурси за съвременна музика от френски композитори – 2001 г., съвременна швейцарска музика – 2002 и конкурс за английска музика – 2003 и 2004 г.

Националният и международен актив включва:

• Колекция компактдискове „Зелените ангели” с изпъл­нения на лауреатите и журито на конкурса
• Концертни турнета на лауреатите в България, Гър­ция (Santorini Festival), Франция (Paris Philomu­ses; Sully Sur Loir Festival), САЩ в рамките на Между­народния фестивал „Arcady Music Festival”, Мейн 1996, Русия  (Фестивала на Черноморските страни „Золотая ладья” 2001 и 2002, гр. Сочи).
• Изложби пред Съвета на Европа в Страсбург чрез изложбата „Бъл­гар­ската култура за устойчив свят” през 1996 г. и в Постоянното представителство на Ре­публика България в ООН през 2000 г.
• Отражение в международни медии като: радиостанции в САЩ Northeastern Broadcasting, Radio Bar Harbor, в пресата на Ща­та Мейн, Juilliard Journal, Ню Йорк, Ellsworth American, както и в японската преса: спи­сания „Chopin”, "Lesson no Tomo", "Musica Nova", Токио; във френската: Revue Periodique, нотното издателство  Henry Lemoine, Париж и др.
• Филми за лауреати на конкурса, заснети от Асоциация „Филомуза“, Париж за излъчване по телевизионните програми Arte и MEZZO
• Ежегодни рецитали на лауреати в концертната серия „Български концертни вечери” в Ню Йорк (BCENY.org).

МЕЖДУНАРОДЕН ФОТОКОНКУРС - ИЗЛОЖБА “ЗЕМЯ ЗА ВСИЧКИ”

Друга голяма изява е Международният фотоконкурс - изложба “ЗЕМЯ ЗА ВСИЧКИ”. Целта  на конкурса е чрез средствата на худо­жестве­ната фотография да се съдейства за форми­ра­не на ново отношение към природата и нейното оцеляване.

Йордан Йорданов „Природата“ Лоте Михайлова „Плодородие“Лоте Михайлова „Майчинство“

 Тематика:Земята - наш общ дом - хармония в природата; екологични ка­тас­т­ро­фи и бед­с­т­вия; ни­ще­та и свръх­бо­гатс­т­во; светът, в който искам да живея;

Човекът - съзидател  и разрушител - грижовност към земята; миннодобивна дейност и рекултивация; човекът и градът; безразличният, отчужден и самотен човек; осакатената природа; вой­на и тероризъм; отпадъци и сметища - емблема на съвременното общество;

Многоликата  природа - художник и ва­ятел; геоложки фе­но­ме­ни; земните стихии; непознатата при­ро­да; кристалите – неувяхващите цветя на при­родата; микро-  и макроструктури в при­родата; моите лю­бим­ци в жи­ва­та и  не­жи­ва­та при­рода.Александър Иванов „Играта на вятъра“Динамир Предов „Терени“ В петте издания на конкурса  взеха участие 469 фо­то­творци от България, Германия, Русия, Франция, Румъния, Словения, Беларус, Полша, Египет, Либия, САЩ и Индия с 3157 фототворби.

Чандан Дей, Индия «Приятели»

В журито на конкурса са изтъкнати наши и чуждестранни фототворци и педагози.

Цончо Балканджиев „Пейзаж“

Фототворби от конкурса се представят в еднои­менната фотоизложба в зала  “Гигантски кристали” на Националния музей “Земята и хората”  и в различни градове на страната.  Наградени творби от конкурса бяха представени в Изложбата “Българската култура за устойчив свят” за Съвета на Европа в Страсбург.

Веселин Вълчев  „Човешки експеримент“

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА МЛАДЕЖКА НАУЧНА РАЗРАБОТКА

“ЗЕМЯТА – ПОЗНАТА И НЕПОЗНАТА”

  В петте издания на конкурса взеха участие 150 разработки на ученици  и студенти от цялата страна. Председател на журито на конкурса бе известният български учен - академик Тодор Николов, а членове са утвърдени специалисти в областта на науките за Земята.

През 1998 г. първа награда в категория получиха Деница Желязкова и София Георгиева за “Природно и биологично разнообразие и проблеми по опазването му в “Мъртвицата” на река Марица в района на село Злато поле”.

През 1999 г. първа награда взеха представителите на Природо-математическата гимназия “Гео Милев” в Плевен Мирослав Иванов и Мирослав Николов за темата “Фосилни находки от Плевенско” и Ваня Григорова, Татяна Георгиева и Весела Георгиева за “Екологични проблеми на град София”.

През 2001 година журито присъди за първи път Голямата награда на конкурса на научната разработка “Мониторинг и план за възстановяване на природната среда в района на Кътинските пирамиди” на Любка Руменина, Дилян Фердинандов и Ваня Найденова – възпитаници на Националната природо-математическа гимназия, вече студенти в различни ВУЗ.

Голямата награда през 2003 г. на конкурса взе Доцо Доцов – дипломант на Минно-геоложкия университет за разработката “Шлихово-минераложки анализ на неогенски седименти от южната част на Благоевградския грабен”.

В петия конкурс през 2005 г. в категория млади научни работници първа награда бе за Станислав ЛФердов, Централна лаборатория по минералогия и кристалография, БАН за разработката “Синтез и характеристика на микропорести титаносиликати”, в категория ученици от 10 до 12 кл. – за Клуб “Млади еколози” от Математическа гимназия, Пазарджик за проекта “Поддържане и съхраняване на природния ресурс - пещерата Снежанка като туристически обект”, а от 7 до 9 кл. – за Любомир Христов Желев от СОУ “Г.С.Раковски”, Котел за колекцията с описание “Палеонтоложки находки в Котленската планина”.

Шестото издание на конкурса през 2009 година внесе някои нови моменти. Беше направена  стъпка в развитието на конкурса и превръщането му в интегрирана част от общообразователната дейност. За пръв път масово участваха ученици, посещавали специализирания геоложки кабинет по учебна програма.

Линк към сайта  http://avgit.blogspot.com/